Все от някъде трябва да се започне този блог. Е какво по-мило чувство може да се създаде от онова, което всички ние, малките принцеси, хранехме когато бяхме по-малки? Но нека обясня за какво говоря. Вижте тази рисунка:
(директно от галерията: оригинална галерия
Тази толкова мила, невинна целувка. Напомня ли ви на една от първите ви целувки? Когато момчето беше най-страшното митично същество, което можеше да ви навести и наяве. Когато усмивката му караше ушите ви да пламнат, а ако се приближи можехте да се закълнете, че ви удря ток. А какво да кажа за целувката, за това чувство от миналото. Мога да кажа, че го няма. Но винаги може да се опитаме да си го спомним поне. Когато лицата се доближеха, и когато някак ушите ви заглъхват за всички звуци отстрани, и как материята наречена "неговите устни" изглеждаше като материя, съставена от нов химичен елемент - непозната, леко плашеща...
И когато се докоснете, когато нервните ви окончания, така все още несвикнали на подобен допир, затанцуват и ви замаят до полуда - приветстват онова чувство, което даже безкрайните ми безсмислици не могат да опишат. Тази картинка ме върна малко назад, когато целувката бе нещо толквоа свещено, съкровено...а сега тежестта на една целувка е абсолютно незначителна. А назад във времето... една целувка можеше да означава света за мен.
