Честно казано, бях забравила. Не, че не знам датата, но бях забравила, че когато тази дата дойде, ще значи още нещо. Вчера не ми беше минавало през ума. Но тази вечер, сънувах, че е нейната сватба. И сънувах, че за нищо на света не искам да я пропускам, че трябва да съм там, да гледам, когато казва "да". Въртях се в леглото в просъница много дълго време. Котаракът ми вадеше душата, из апартамента се шумкаше, а аз птодължавах да закъснявам в съня си, устремена да отида навреме... когато осъзнах, че няма да успея си казах "Това не може да е истина, трябва да е сън! Няма начин аз наистина да изпусна сватбата ѝ!" и се разбудих. И се замислих за нея. И друга мисъл мина през ума ми: "Коя дата сме днес?! Тя има рожден ден!" И видях, че днес е рожденният ѝ ден...Дори съзнателно да бях забравила, погълната от ежедневието ми, подсъзнателно винаги помня, явно. Така ѝ бях обещала веднъж, преди много лета, че няма начин да забравя тази дата - 12 Юли.

Честит Рожден Ден.

Тия моменти..

В които си тъжен. В които си изправен пред същото предизвикателство като от миналото, на което си се провалял и никога не си успявал да спечелиш. Изправяш се отново пред него и осъзнаваш колко силно те е страх от провала, колко нещастен си от това, че нещата ще се повторят за пореден път и въпреки, че резултата ще е същия, ти въпреки всичко си заставен да се мъчиш и да се пържив в собствен сос...

Тъжен си, защото щастието бяга редом с вятъра, като хвърчило, което никога не е разтворено, живо в ръцете ти, а само - когато го гледаш как лети там високо. Тъжен, защото осъзнаваш, че се превръщаш в жалък страхливец, губещ борбеността си, нежелаещ да опита, както е опитва преди - втурнат с главата напред.

Тъжен, защото съдбата го довежда до хората, от които вътрешно е имал нужда и за които би могъл (и би си заслужавало!) да се раздаде изцяло, довежда те до тях и ти се изсмива в лицето най-долно, когато си кажеш "Хей... този човек е прекрасен!..."

Тъжен си, защото губиш желание хората да чуят твоята история..за дето тя се повтаря за пореден път и не можеш да им обясниш, защо този път е тъй различно...