Поканени сте на рожден ден

     Всички помним партитата за рожденните ни дни от детството - мама е приготвила куп почерпки, сандвичи, соленки, бисквити, бонбони, солети, вафлички, сок има за всеки - натурален или кола/фанта/спрайт, или степче, или арония. Освен това още до половин час от началото са започнали игрите. Не може да си поемеш дъха от смях. Затаете дъх! Ето я и тортата!
     Разбира се, няма дете, което да отиде на рожден ден с празни ръце. Може да ти донесе и най-тъпия подарък на света, но от елементарно възпитание ще ти подари нещичко. 

Помните тези рожденни дни, нали? С времето обаче, повечето ги забравят. Партитата за рожденните дни се превръщат купони, в които цел номер едно е алкохола. Да, разбира се, в тинейджърския период, в който навлизаш в новия вид приключения, напълно достатъчно забавно става да се напиеш, защото досега не си се чувствал така енергичен, опиянен, всичко ти се струва весело, я се забиеш с някой и хоп - една целувка те насища за цялата вечер.
     Но и тези дни отминават. Когато олегнем като хора и държим повече на алкохол, той вече само ни отпуска, не ни изпраща на луната повече. Забиването на гаджета вече е обвързано само с допълнителни проблеми, не всяка песен те кара да избухваш. Какво следва тогава? Какво трябва ДА правим и какво да НЕ правим, когато организираме парти п ослучай рожденния си ден, след като вече сме попаднали в двадесетте?

    На първо място, помнете ясно какви условия поставяте вие самите. Те ще ви напомнят какви очаквания ще има от партито ви. Напоследък става модерно а и много по-практично вместо подарък, да се събират пари. Ако вие също ще изберете този вариант за вашето парти, бъдете абсолютно наясно с това, че ако очаквате прилична сума между 10 и 20 лева от човек, то срещу този "подарък" все пак човека трябва да получи и подобно посрещане. ЗАПОМНЕТЕ! Този варянт на подарък не е с цел да напечелите пари по възможно най-пестеливия за вас начин! На рожден ден човек подарява подарък на рожденника, който в замяна почерпва в знак на благодарност госта, който го е уважил. В повечето случаи домакина би трябвало да вложи ПОВЕЧЕ средства от тези, които ще получи. Защото е рожденник. Защото празнува за здраве. А
    Не всеки рожденник има средства за да отпразнува рожденния си ден, разбира се, затова ако и вие искате да съберете любимите си хора и да се забавлявате във ваша чест, то за вас най-добрия вариант би бил "не носете подаръца, а само нещо за хапване и пиене по ваш вкус". По този начин ще предупредите гостите си, че когато ви посетят, няма да намерят кой знае какво, поради причини, затова ако имат по-специални очаквания, да се подготвят предварително.

Нека дам няколко примера за ЗЛЕ организирани партита.

       1. Парти в домашна обстановка, на което в 2 часа през нощта рожденника иска да се ходи на дискотека. 
Коментар: Повече от определението "зле". Щом каниш хора в апартамент, значи, че най-подходящо си преценил, че ще е така. Щом си преценил така, с какъв акъл за бога ще изоставиш гостите си и ще изчезнеш на дискотека? И то през нощта, когато очевидно за да дойдат с теб гостите ти, трябва да платят за такси, да платят после и за вход, да платят и евентуално за нещо за пиене. Или като домакин възнамерявате да поемете тези разходи за всички от поканените? Само за част от тях? Значи, каните 30 човека, обаче само за 3ма-4ма бихте платили. Ама и от другите 26 ще очаквате подарък/пари, нали?
     2. Посрещане като в режим. След като пристигнах на едно парти само 1 час след обявеното начало, успях да намеря само една филия с маргарин, два пакета солети, които просто бяха метнати на плота и на масата, дори не бяха разпределени в чаши. По едно време добре, че се появи чипс, иначе даже нямаше да си изцапам пръстите. Не знам, дали е имало още алкохол преди да дойда, но беше останало само бира и 1/2 шише водка, което изрично ми беше казано да оставя обратно. . Ако ще се поканят 63-ма човека с предварителна уговорка, че ще се събират пари, а да се посрещнат с такава подготовка е недопустимо, дори и това да са ти приятели, които принципно биха дошли дори и да ги посрещнеш с чаша вода. Дори нямаше торта...
       3. Предоставена храна в изобилие - 10 вида фъстъци, 5 вида солети, на свобода алкохол и безалкохолно и други съставки за коктейли, постоянно заредени топли пуканки, безалкохолно и сокове се появяваха постоянно... и в същото време хора, непознаващи се помежду си седят, ядат и седят. Буквално - никаква комуникация. Разбира се, често се случва това явление, когато се съберат хора от различни компании с различни интереси. Но нормално ли е, да видиш, че имаш гост, който не познава никого наоколо (освен двама човека, с които да кажем, че не желае да комуникира) и да не опиташ да го запознаеш с някой, който знаеш, че има общи интереси с този гост? Или по-скоро трябва да кажа, че домакина на това парти не забеляза, че не правих нищо. 
      4. Организираш парти в заведение. Събрал си хора от 3-4 групи, които помежду си не се познават или бегло се познават от предишен твой рожден ден. Поканил си и бившата/бившият, който 2/3 от гостите ти открито ненавиждат и повреме на "партито" ти си на бара и поръчваш пиене, а в другата 1/2 от времето си сред гостите си, флиртувайки с безочливото бивше гадже, което гостите ти едва търпят заради теб. На всичкото отгоре не поемаш никакви мерки, когато екс-ът ти обижда и си прави гавра с някои от хората.
     5. Обявявате, че ще празнувате рожденния си ден по-късно от реалната ви дата, но парти така и не правите в последствие. Сериозно - ако няма да имате време или средства, по-добре не хабете времето на приятелите си да им подмятате празни приказки.

Като цяло критиката ми е насочена главно в липсата на подготовка по неща за правене. Хората серезпределят по 2ма по 3ма и си говорят предимно за свои си неща, няма никаква комуникация помежду непознаващите се хора. Щом няма специална програма, която разбирам, не всеки е длъжен да приготвя, то поне се очаква, че ще има малко по-голяма заинтересованост от това каква музика се чува(или както беше в началотото - не се чува). Аз съм почти винаги човека, който прекара 2 часа само пред лаптопа за да запали двигателите на партито и да се раздвижат хората. Не че ме бърка, защото изпитвам гордост като знам, че хората се кефят благодарение на моя избор, но принципно това е работа на домакина...

А сега малко съвети и идеи за добра организация:

      1. Както вече казах, според условията на купона ви, подгответе го така, че да отговаря на очакванията. Нека има няколко вида алкохол, както и задължително безалкохолно! Не висчки пият, затова нека има различни видове сок, газирано, възможност за приготвяне на фреш. Дори и да не можете да подсигурите достатъчно количество засищаща храна, нека тогава поне има неща като солети, фъстъци, пуканки, някакви соленки както и сладичко - мини вафлички, бисквити. Най-евтиния вариант "Траяна" струва 1.40лв, а има бая бисквити. Надали ще се изядат повече от 3 кутии, колкото и хора да сте поканили за домашното си парти. Соленки ще намерите на изгодни цени във всяко от онези магазинчета, специализирани за сладки и соленки. Най-евтините варианти на кашкавалени соленки с кимьон няма да ви костват повече от 5-6 лева. 
      2. Ако имате повече време, а не чак толкова средства, вземете картофи и направете най-различни вариации на хапки. Полу-варени, полу-пържени с подправки са страхотна идея за хапка с клечка. От 3 килограма ще направите 4-5 плата с такива хапки.
      3. Разровете се за други идеи из интернет под ключово име "парти хапки". Ако ви се занимава, може да направите даже и суши, тъй като домашно приготвено излиза невероятно евтино, а засища доста добре, благодарение на ориза. За още по-забавен резултат от присъствието на суши в кухнята ви - организирайте мини състезание за правене на суши. 
      4. Освен забавни игри около храната, включете и малко мисловни игри сред организацията. Нещо, свързано с търсене, с мислене или наблюдателност. Разделете гостите си по отбори, като да смесите хората от различните групи, непознаващи се помежду си, да работят заедно по задачата ви с обща цел. Това е хубаво да присъства в началото, за да сдуши компанията и да затопли отношенията. 
     5. Нека има музика, още по-добре ако предварително е подготвена с яки нови и стари хитове, които просто те вдигат на крака, неустоимо викайки да се разкършиш. Ако партито не върви, хората отново са се разцепили на по 2ма-3ма, вие като домакини трябва да поемете контрол над музиката и да отделите малко от присъствието ви само за лаптопа, за да загреете нещата. Ако не ви се отдава избира на музика по принцип, направете си труда да говорите предварително с човек, който сте сигурни, че ще задвижи краката на всеки купон. Нека не се налага този човек да се чувства като последната сламка на купона ви.
    6. Когато забележите, че силите на гостите ви си отиват и музиката, без значение колко е хубава и танцувална, просто вече не изкушава никого - имайте подготвено някакво слабо-активно занимание, свързано повече с говорене и мислене, отколкото с движение. Имайте поне идеи за такива, а не се измъквайте в някоя от необитаваните стаи на апартамента. Гостите са дошли заради вас, а не защото няма къде да спят.
     7. Това със сигурност не е задължително, но всеки себеуважаващ се и имащ се за добър домакин би го предвидил - някакъв вид закуска. Може да е домашна баница, домашно-приготвен ориз, мюсли, кебапчета... каквото и да е! Изтощените хора, в това число и тези, които ги гони пиянски глад, няма да имат претенции! Стига да става за ядене и да им е позволено да го ядат. Наистина, ако се подсигурите, дори и само един човек да остане да нощува след купона, този човек винаги ще помни как сте го нахранили в зорите.
    8. За бога, не забравяйте тортата... Купонът за рожденния ден губи чара си без торта.

   Всичко това е чисто и просто само съвет от мен, не е какъвто и да е било шаблон или критерии за добро парти, а само малка част от това, да бъдете добър домакин и да покажете уважение към онези от поканените, които ще ви удостоят с честта да присъстват на празника ви. Ако споделяте същите възгледи, чувствайте се свободни да разпространявате тази публикация.
п.с. Описаните случки са от най-различни партита на които съм била, не конкретизирам само едно такова.

За бебетата и хейтърите

Ей,човеци,

Защо ви има вас, всички онези, които не харесват децата? Какво са ви направили малките форми на човеци, освен да ви карат да им завиждате?

Напоследък ставам свидетелка на много мемета и картинки в интернет, подиграващи се на това, как изглеждат малките на повечето животни, колко са сладки и красиви и прочие, и колко грозни и уродски са малките на човека. Нека ви покажа за какво точно говоря:

О, да, така представени, човешкото бебе изглежда потресаващо грозно и отвратително същество и невнимателните интернет сърфисти ще забележат само изтъкнатото твърдение. Всички биха отговорили безмълвно "Уф, то верно, са много грозни".
Но нека ви разкрия една истина. Вие, хейтъри такива, няма как да спечелите чрез този аргумент. Защо ли? Сега ще ви покажа:

бебе котета

 

бебе пиле

бебе куче

Гнусни са, нали? Да е ясно - всяко едно бебе може да е грозно и уродливо в зависимост кога е направена снимката, в какво емоционално състояние е съществото, дали се бори все още за живота си или вече е укрепнало. Сега някои от вас ще кажат "е да, тези примери бяха грозни, но все пак оставам онези пухкави и сладки малки топки, а човешките бебета си остават грозни". Да ама не. Я сега вижте малко от моите подбрани снимки на бебе човеци:

How fast and logical can you think in a critical situation?

So, this happened to me today and I can't express how it made me feel, because I felt a handful of emotions.
I was at work and there is a guy coming in, saying he needs a 50lv bill and he gives me change of 50. I say ok and carefully count the money, because the guys looks like a gypsy and talks like one (alright, he was a gypsy and I was being prejudicial). The money were 50 indeed, so I just found a bill of 50 and gave it to him, holding on to the money he gave me. So, then, I just blinked and realized he was holding a 10lv bill and he said "But I didn't want change, I want to make only 1 bill out of them, just one 50".

 I was shocked. I was shocked at first because of the first statement "I have just made a mistake". Then, I was shocked again, but for a different reason "Did I really gave him 10lv-bill instead of 50lv-bill?" And then again, I felt stressed because of the thought "Omg! Now I'm not sure if I was thinking about the 50-bill or I really gave him such!" Confused, my thoughts were running really fast.
"Am I judging him just because he is a gypsy? Am I trying to defend my mistake,  thinking of the possibility that since he's a gypsy, he's trying to trick me? Am I so stupid to really give him 10lv-bill instead of 50? Am I so stupid to fall victim to this eventual trick?
- I gave you a 50! - I said.
He acted surprised, looking at the 10 in his hand.
- You just gave me this? - saying in a call, confused voice.
- No, no! I just gave you 50! - I looked at my co-workers, which were 3 of them. - Does anyone knows what kind of bills we had here? I need to know did we had any 10s in here?
My co-workers were confused, neither of them could be sure what kind were the bills, neither did I. But I made one of my co-workers to squeeze to the change of 50 he gave me and she advised me to check in the document we write the balance, and it clearly showed that I have given 50 after all.
He started showing his pockets in order to prove he doesn't have any other money on him, but I already started to get angry. Angry that he is actually trying to cheat and make me give him a 50 one more time. Secondly started to get angry that for a second I doubted myself and my own concentration. I was so pissed of his cheap prank. BUT! At the very same second I was also afraid that maybe, because of some slight chance, the balance-document wasn't up to date and maybe I'm wrong after all. Yes, I was stressed that maybe I can be wrong after all and believe me, If you are talking to 3-times-bigger-than-you-gypsy-guy saying he is lying to you, you will be a little afraid of him too. So, I was now really carefully investigating how he will act when I say "No, you are lying!". I clearly knew, that this is a critical moment of my "fight". All depended on this moment - bluffing (even if just a little) that I'm absolutely sure that I gave him the 50. I had to look and sound and act as 120% sure I'm right. But you know what guys? I was still not 100% sure in that. But his acting now would tell me the answer. Just imagine yourself giving a change of 50 in a shop and they give you just 10 back and saying you lie. Would you look calm, not shouting and cursing? No. Well, he kind of did. And then I made my final conclusion I am indeed right and I was ready to beat him up if he doesn't disappear of my store! I think he felt my deadly aura and gave up on this prank. Maybe just because it was 4 of us, or maybe just because I am certainly not the type of person you can trick.

And in the end I realized how lucky was really I. How lucky that the balance at that moment was a small number and counting it wasn't waking longer than 10 seconds. Believe me, sometimes counting may take up to 10 min. In the state I was, I doubt I could count right, influenced by that. Also, I was lucky my co-workers were all there. Even if not saying much, they made me feel the power of authority, the power of a dominant creature. They were my pack, I was the alpha and I was lucky to feel this way, because it gave me confidence and I felt as I'm not alone in my decision, in my statement.

So, in the end I felt shock, distress, fear, doubt, anger, relief and gladness in the short time of 1 minute. Maybe it didn't take even that long. Thank you, God, thank you, my co-workers, thank ME, for that I'm always on the alert, even just unconsciously. Thank ME, that I keep one on mind in everything I do, even If I don't realize I'm paying any attention at the things I do.

Реалността, филмите, стените и горчивото.

Реалността не е отражение на това, което виждаме във филмите.
Във филмите виждаме пречупената призма на надеждата, на страха или на болката. Но нищо не се случва всъщност така, както на екрана.

Във филмите съществуват онези герои, които се затварят в себе си, малко по малко отблъскват приятелите си, пазят се от хората, защото са били наранявани от лица, на които вярват. Отблъскват ги. Издигат хладни стени от мълчание. И обаче по сценарий се появяваш ти и виждаш през стените на този персонаж и пробиваш до същността му и всичко завършва с хепи енд. Но не е така. Затваря се героя, а това мълчание само поражда гняв у тебе и ти седиш и напук не ще мръднеш и кутре. И героя се затваря, затваря... и никой не стига до сърцевината му повече. Никога.

Скърбя. Скърбя не по отминалите дни, а по пропусканите дни. Сега можеше да сме заедно. Утре можеше да сме заедно. Другата седмица можехме да сме заедно. Липсваш ми, липсват ми моментите, които изпускаме и които никога няма да можем да заменим. А да те отблъсна от себе си е по-трудно отколкото си мисля, но дори и да не мога да си го обясня... не мога да направя нищо друго освен да започна да те игнорирам, да те избягвам, да те махна от себе си. Защото колкото повече забавни моменти изникват в мислите ми, толкова по-силно искам да.... не знам. Просто си мисля...че не е честно. Не знам дали. И все си повтарям, че вината е моя, че всичко се стигна до тук. Една вечер. Едно решение. Една грешка. Вече...вече се уморих да сдържам вината. Махни се от мен! Боли ме! Мразя те, чуваш ли?!? Не знам какво да правя с тези мисли и тези емоции, така смесени. Горчи.

Чуй ме, приятелко

Сега пиша това. Пиша го, защото искам да го кажа, защото повече не желая и не мога да го тая. Да, аз сдържам много мисли и чувства в себе си и ти, ти и ти даже не подозирате, че изобщо ги има. Не уточнявам до кого го пиша, защото не е едина, не са и две личностите, на които го посвещавам.

Слушай, "приятелко",

от кога не сме били заедно? Сега започваш да се връщаш назад в спомените и мислите си. Затрудняваш ли се?  А какво всъщност разбираш ти под „заедно“? Да седим една до друга? Не..

„Заедно“ е да чувстваме едно и също в едно. Да пием от чашата на щастието едновременно и да знаем, че само ние сме си поръчали тая чаша и има само две сламки в нея. Заедно е да ни напече слънцето, а нашите лица да светят по-ярко от него, защото сме заедно. Заедно е нощния вятър да флиртува с двете ни едновременно и ние с удоволствие да го споделяме. Заедно е да знаем, че си принадлежим взаимно в този момент и никой, нищо, не може да застане между нас сега. Защото сме заедно. Защото искаме да откъснем частица време, за да я прекараме заедно.

Е, кога за последно бяхме заедно с теб, кажи ми? В онова кафе ли? На онзи купон ли? На онази среща ли? Където всичко това беше групово? И ти доведе и онзи, където пресъстваше и онази, онези и ние с теб не бяхме заедно. Където бързаше, бързаше да продължиш напред със задачите си. Не те опреквам, че принадлежиш на много хора. Опреквам те, че никога не съм достатъчно ценна, за да отделиш време специално за мен. Само за мен. Да, чу ме правилно, аз искам време в което да сме заедно. Само двете.

Омръзнаха ми празни телефонни разговори. Омръзнаха ми твоите тиради с оплаквания за едно и също нещо, за което всеки път когато на телефона ми се изпише името ти, това означава, че „Онзи“ те е разплакал. Омръзна ми когато АЗ ти звъня, за да ти споделя нещо, да ми вдига един посърнал глас, на когото няма как да не обърна внимание и да попитам „какво е станало?“. И ето, че моят щастлив момент изчезна. Да, това не е пример. Това се случи. И как мога да споделя какво всъщност се случва с мен, когато ти си винаги претрупана с проблеми? Как мога да споделя, че на майка ми са открили раково образование, че са я оперирали два пъти, че раната не зараства, че докторите нямат представа защо, че тя е толкова уплашена и аз нямам представа как да я утеша и какво да направя? Как да ти споделя, че баща ми е затънал в дългове към банки, към приятели, че няма работа, че е притеснен ако се наложи скъпо лечение за мама, ако се наложи да дава пари и на мен? Как да ти споделя, че от втория семестър не съм посетила нито една лекция, за да мога да работя работа, която евентуално би ме доближила до света на единствения човек, когото обичам, а той мене – не? Няма да мога да се дипломирам тази година. И с това е наясно цялото семейство. И майка ми. Която плаче над незарастващата рана...

А ти ме питаш: „И така..какви са ти проблемите на теб?“

Не очаквай да ти споделя  това така лично и интимно състояние, в което съм. Не желая да си говорим по телефона. Искам да сме заедно. Не желая и да си пишем. Искам да сме заедно, да те прегърна и да въздъхна в ръцете ти и да знам, че си до мен. А ти до мен ли си? Не си. Вечно с нас е и някой друг. Някой трети, или четвърти. Аз не мога да споделя най-личното с някой твой. Без значение колко твой е.

Обвиняваш ме, че аз съм тази, която работи, която е далече или която е просто заета с друго. Да, не отричам, че съм такава. Но я ми кажи, колко пъти си попитала „кога ще си свободна? Искам да си направя плановете така, че да бъдем заедно“. Кога си попитала „Кога си в почивка?“ Не си. И аз знам, че не си, защото постоянно чакам да ме попиташ. Винаги аз съм тази когато пита „Къде ще си този уикенд?“, „А къде ще си следващия?“, „Ами тогава, кажи ми кога, за да мога да знам“. Винаги очакваш когато на теб ти се прави нещо, аз да търча веднага по твоите планове. Седмици предварително съм ти се обадила...казала съм ти...и когато дойде денят и какво се получава „ами аз имам други планове“. Имай си ги. Аз не мога повече така. Разбирам, че в някои моменти си концентрирана върху нещо и оправдавам целенасочеността ти, но това не те оправдава да се държиш с мен като с парцал, да ме отсвириш с оправданието „закъснявам“. А аз – да остана като пълна глупачка на средата на място, на което съм дошла заради теб, защото искам да те видя поне, а ти дори да не ме погледнеш в очите. Поне ме целуни и кажи „извинявай“... Чувствам се така, сякаш ме използват. Постоянно. А къде отидоха онези „само ти ме разбираш, само на теб мога да споделя, ти си единствената, която няма да ме упрекне“? Значи идваш при мен само когато положението е толкова зле, че другите ти приятелки ще ти се карат? „Приятелките“ ти, на които посвещаваш толкова повече време и моменти...а чакай, забравих, че аз все съм заета. Значи вината е в мен. Но нека ти кажа нещо. Ако не си забелязала, аз не съм като останалите „приятелки“. Аз не се появявам в живота на човек, забавлявам го с каквото мога в началото и като се изхаби забавата, да те напусна. Аз се привързвам. Обиквам своите близки приятели. Татуирам имената им в сърцето си. Всеки път когато ми кажеш „единствената, която може да..“ нанасям контурите още веднъж. В 3 часа през нощта ще ти вдигна, за да те успокоявам. В 1 часа през нощта ще излезна, за да те прегърна и да бъда с теб. А ти?...дори няма да осъзнаеш, че съм ти звъняла, за да потърся душевен мир, след като едва ли не не послужих за физическо задоволение в собствения ми дом. И за това не знаеш, разбира се. Защото на какви ли проблеми изобщо мога да имам право аз? Отдавна спря да се държиш като приятелка. Отдавна започна да ме имаш за даденост. Но аз не мога така. Предпочитам да те изтрия, да те изкореня от живота ми, да забравя, че те е имало, отколкото да живея с тъгата и чувството, че ми липсваш. Не мога повече. Или ще спреш да ме приемаш за даденост, или ще спреш изобщо да ме приемаш. А...може би е вече прекалено късно. А може би, изобщо няма да видиш тази публикация.