Честно казано, бях забравила. Не, че не знам датата, но бях забравила, че когато тази дата дойде, ще значи още нещо. Вчера не ми беше минавало през ума. Но тази вечер, сънувах, че е нейната сватба. И сънувах, че за нищо на света не искам да я пропускам, че трябва да съм там, да гледам, когато казва "да". Въртях се в леглото в просъница много дълго време. Котаракът ми вадеше душата, из апартамента се шумкаше, а аз птодължавах да закъснявам в съня си, устремена да отида навреме... когато осъзнах, че няма да успея си казах "Това не може да е истина, трябва да е сън! Няма начин аз наистина да изпусна сватбата ѝ!" и се разбудих. И се замислих за нея. И друга мисъл мина през ума ми: "Коя дата сме днес?! Тя има рожден ден!" И видях, че днес е рожденният ѝ ден...Дори съзнателно да бях забравила, погълната от ежедневието ми, подсъзнателно винаги помня, явно. Така ѝ бях обещала веднъж, преди много лета, че няма начин да забравя тази дата - 12 Юли.

Честит Рожден Ден.

Тия моменти..

В които си тъжен. В които си изправен пред същото предизвикателство като от миналото, на което си се провалял и никога не си успявал да спечелиш. Изправяш се отново пред него и осъзнаваш колко силно те е страх от провала, колко нещастен си от това, че нещата ще се повторят за пореден път и въпреки, че резултата ще е същия, ти въпреки всичко си заставен да се мъчиш и да се пържив в собствен сос...

Тъжен си, защото щастието бяга редом с вятъра, като хвърчило, което никога не е разтворено, живо в ръцете ти, а само - когато го гледаш как лети там високо. Тъжен, защото осъзнаваш, че се превръщаш в жалък страхливец, губещ борбеността си, нежелаещ да опита, както е опитва преди - втурнат с главата напред.

Тъжен, защото съдбата го довежда до хората, от които вътрешно е имал нужда и за които би могъл (и би си заслужавало!) да се раздаде изцяло, довежда те до тях и ти се изсмива в лицето най-долно, когато си кажеш "Хей... този човек е прекрасен!..."

Тъжен си, защото губиш желание хората да чуят твоята история..за дето тя се повтаря за пореден път и не можеш да им обясниш, защо този път е тъй различно...

Религия?

Мислех да напиша и да публикувам това, което в последствие ще изразя, във фейсбук, но се отказах. Защо? Защото вече не знам колко смисъл ще има, кой ще го прочете, и дори да го прочете - какво значение ще има. Но едно със сигурност зная - че имам нуждата да напиша тази мисъл. Просто ей така. Да я има, да съществува, да бъде изразена.
Изведнъж се почувствах много бясна на Исус. Почувствах голям гняв и яд към него. Ако ми беше приятел, сигурно щях да му се обидя толкова силно, че повече не бих искала да ми говори и да ме занимава. Защо? Ами защото смятам, че е постъпил по възможно най-неправилния начин. "Исус изкупи човешките грехове". Защо го направи, Христосе? Ти пратеник на дявола ли си всъщност? Да изкупиш човешките грехове?... Ти в ред ли си? Баща ти в ред ли е? Изобщо кой го измисли това да стане? Затова ли сега човешкото същество е безумно глупаво, изродско същество, адско изчадие, долно и греховно творение?
Попаднах на клип, споделен от фондация за защита на животните, как ловец се приближава към ранен вълк, опитващ се да се изправи, борещ се с болката, с последни сили да избяга, и от една крачка разстояние го довършва с пушка. Видях и снимка заснета от самия ловец на черепа на животното, където зееше огромна дупка, а мозъка му се виждаше разпръснат на заден план. Колкото и да се опитвам да успокоя сбръчканите си вежди, просто не мога да подмина видяното без в съзнанието ми да отеква предсмъртния зов на животното и начина по който тялото му подскочи във въздуха заради изстрела.
За това ли, Божий Сине, изкупи човешките грехове? За да направиш туй същество още по-греховно...
Но това не е просто нещо, което е скимнало на един ненормалник. Това е нещо, което той прави (ако му "провърви") всеки ден. Защото е ловец. Това е неговото "призвание", и такова е за още много, хиляти хора не само в моята мъничка родина, ами в света. Каква е разликата между това да застреляш това животинче в главата, от това да простреляш сърна право в "целта"? Това е същество, което СТРАДА. И каква е разликата между това да умре вълк или сърна и между това да умре прасе? Като това прасе, чийто котлет изядох днес на обяд. Беше вкусен. Много вкусен, сочен....
Какъв е бил смисъла да се изкупва човешкия грях, след като човекът е толкова низко същество!? Човека трябва да страда, да узнае какво е СТРАДАНИЕТО, да се гърчи, да го боли, да изкупва сам собствените си грехове!!! Да се научи на състрадание, а не да се прави на псевдосъстрадалец. Тази година, за три месеца, бял вегетарянка. Хранех се с растителни продукти и се стараех да отбягвам и  млечните продукти. Ще възобновя този начин на живот, защото вече видях, че не е толкова трудно, колкото очаквах. Но за съжаление това няма да промени нищо. Ще е някакъв жалък опит да се чувствам малко по-малко виновна, че съм представител на човешката раса.
Исус Христос.... е глупак. Бог е глупак. Защото никой не взима мерки човешкото същество да стане по-добро.
Дори да избягам от България, какво ще променя? Моя собствен живот. Какво значение има живота на една прашинка, когато по света има толкова много СТРАДАНИЕ? На животни, на деца, на гладни, на тъжни, на самотни, на неразбрани, на ранени, на измръзващи... на живи същества, които дишат и чувстват болка. Какво значение ще има избора, който една прашинка ще направи за себе си, когато по света продължават да съществуват лица, умишлено причиняващи СТРАДАНИЕ на други същества. Умишлено. Целенасочено. Имайки друг избор. Но, не - те избират, те ИСКАТ да причинят страданието на другите. Е, аз НЕ ИСКАМ да причинявам страдание, и аз също ИМАМ избор.
Жалко е, че не мога да накарам поне един друг човек също да направи избор. Никой... всеки рпедпочита да угоди на корема си, на себе си, да е егоист, макар, че има друг избор, и да причинява СТРАДАНИЕ. Защото думите "аз ако спра няма да накара и останалите да спрат" не е оправдание. Защото ако всички тръгнат да се хвърлят под влака, ти няма да го направиш. Дори да знаеш, че никой друг не би спрял само защото ти не си, пак не би се хвърлил.
Пак се сещам за умиращото четириноро.
Колко гнусна е човешката популация! Направо ме е гнус, че моята плът и кръв го прави това! Гнус ме е, че съм човек! Отвратително!

Когато слънцето залезе

Всички знаем, че нищо не е вечно. И всички и всичко около нас ни го напомнят постоянно. Дори истинското приятелство. Да, дори и то не е вечно.

Не знам дали в крайна сметка всеки намира в даден момент от живота си онзи приятел, за когото винаги е мечтал, затова и не знам дали всеки би разбрал следващите редове. Аз открих онази приятелка, с която можех да споделя всичко, онази приятелка, с която времето прекарано заедно никога не беше изгубено. Онази приятелка, която ме разбираше само с поглед, разбираше и значението зад въздишката ми. И това беше приятелката, която знаеше, че аз я разбирам по същия начин. Не си спестяваше признанията, повтаряше ми го постоянно - "Обичам те".

Прекалено много време ще отнеме да опиша по какъв начин се различаваше времето с нея от времето с който и да е друг. Нейния смях. Усмивката. Блясъка в очите й.


Тя загуби този блясък. Загуби и усмивката си. Така и не чух повече нейния смях. Сега си давам сметка, че май не мога да се сетя как звучеше. Все още се чудя кое беше главната причина тя да умре по този начин - дали беше защото срещна него? Дали беше, защото най-близката й роднина си отиде? Дали беше, защото аз я предадох?

Искате ли да знаете повече за нея? Тя е супер енергичен човек, бъбрива, усмихната, може да намери приказка с всекиго. Обича да излиза, да пробва нови неща и пътища, но обича и традициите. Емоционална е и често намира утеха чрез писането. Аз бях човека, който многократно я подкрепяше в решението да запише филология. Дали ще й бъде някога необходима - кой знае, важното бе да не престава да упражнява мозъка си. Освен изброеното до тук, тя беше и много самотна вътре в себе си.

Така и не можах да го опозная, да разбера какъв е, но не ми и беше необходимо да го правя - виждах какво правеше той с нея. Опитвам се да се сетя как звучеше смеха й.

Искате ли да знаете повече за нея? Тя е сериозната домакиня, която по график ходи на работа, прилежно подрежда дома си, готви се стриктно по учението си. Не излиза, не се запознава с нови хора, но за сметка на това готви чудесно и винаги навреме, преди той да се е прибрал. Няма време за нови неща, вече не спазва традиции, а само навици. Спря да пише. За сметка на това е невероятно точна на работното си място. А аз бях човека, за когото намери общо 4 часа и 45 минути за последните две години. Как знам ли? Ами лесно е да се преброи времето, когато си го очаквал с такова нетърпение.

Очаквах да се видим така, сякаш очакваш да зърнеш отново мъртвец. Разговорите ни по телефона се превръщаха в подобие на сън, от който се събуждаш без да си успял да прегърнеш любимия. Имах нужда от нея, от нейното тяло, от нейното лице. Имах нуждата да не хване за ръка.

С времето станах много затворена. Не обичам да споделям вече. Защото от известно време, когато имах нуждата да споделя с някой, някой близък, така се случваше, че никой не беше насреща. Когато имах нуждата да споделя радостта си - посрещаха ме все сълзи. Когато исках да споделя сълзите си - посрещаха ме по-големи от моите сълзи. В един момент разбрах, че аз НЯМАМ право на проблеми и на болка. Важна беше само чуждата болка.

Всеки телефонен разговор започваше с нейните сълзи и с описание на това, как той я е наранил (несъзнателно) с думи или действия. И това продължаваше с месеци. Намразих го. Намразих това нещо, което караше моята най-скъпа приятелка да страда. Искаше ми се да се телепортирам и да го набия. Всеки път, когато слушах плача й.
"Можеш ли да си представиш да си с този човек до края на дните си?" - попитах я веднъж. "Не" - отговори ми тя, сподавено.

Реших, че всичко това е достатъчно и че ако никой друг не вижда колко много страда тя, то аз ще бъда лошия герой и ще отворя очите й. Казах й всичко, което мислех за него. Посочих й как се бе променила... а тя ми заяви, че е било грешка да го казвам.

От кога стана грешка мнението на най-добрата ти приятелка? Преди ми казваше, как всичките й приятелки заставали на нейна страна а аз съм била единствената, която правилно я е разбирала, която й е давала адекватни съвети. А сега вече това е грешно? Не съжалявам за това, което й казах. Ако имаше смисъл, щях да й го кажа още 100 пъти. Не защото не харесвах него. А защото не харесвах в какво се бе превърнала тя.

Мина достатъчно време, за да усетя колко силно имам нужда от нея. Обсипваха ме ситуации, с които не знаех как да се справя, ситуации, които ме тревожеха и всеки ден изживявах в страх. Имах нуждата да ме прегърне... но тя пак нямаше време за мен. И тогава реших, че щом тя няма време за мен, и аз повече няма да имам време за телефонните й разговори и за сълзите й.

Това я разтърси много сериозно
И тогава за първи път тя ми разкри нещо, което е криела от мен, за първи път ми каза нещо, което е премълчала - обвини ме, че не той, а аз съм била тази, която съм я предала в най-тежкия й миг.

Това разби сърцето ми. Не, зашото се обидих, а защото си дадох сметка, че наистина беше така. И не можах да си обясня, не можах да разбера защо бях постъпила така? Защо наистина я бях оставила? Сърцето ми се разби толкова силно, за дето аз, която се имам за много вярна и много предана, бях предала най-добрата си приятелка.

Не можах да си простя. Всеки телефонен разговор приемах гузно и се опитвах да чуя и за неговите добри черти. Всеки разговор приемах гузна, с вината, която ме разкъсваше. И спрях да правя проблем за това, че не можехме да се видим. Изкупвах вината си. Очаквах, че ще си простим взаимно и ще възвърнем част от старите мигове. Но това изобщо не стана така. Не можах да усетя прошката й. Може би защото нямаше достатъчно време за да я усетя.

Минаваше време... време... време... време без нея. Време в което сякаш чаках мъртвец да стане от гроба. Липсваше ми. Нямаше го разбирането от едно време. Сякаш го нямаше желанието от едно време. Нямаше го и смехът. Наблюдавах залеза, наблюдавах ярките цветове - такива, каквито никога не е имало, и осъзнавах, че никое друго слънце не ще грее по същия начин. Наблюдавах залеза и се опитвах да възпра сълзите си, моите сълзи, докато се намирах в труден момент, момент на изпитания и единственото което исках от нея беше да се видим и да ме хване за ръка. Но нямаше време. Като пясъчен часовник, който се бе спукал и пясъка изтекъл, останал без време.

Обичам я, но тя няма време да ме обича повече, затова ще пусна слънцето да залезне.

Поканени сте на рожден ден

     Всички помним партитата за рожденните ни дни от детството - мама е приготвила куп почерпки, сандвичи, соленки, бисквити, бонбони, солети, вафлички, сок има за всеки - натурален или кола/фанта/спрайт, или степче, или арония. Освен това още до половин час от началото са започнали игрите. Не може да си поемеш дъха от смях. Затаете дъх! Ето я и тортата!
     Разбира се, няма дете, което да отиде на рожден ден с празни ръце. Може да ти донесе и най-тъпия подарък на света, но от елементарно възпитание ще ти подари нещичко. 

Помните тези рожденни дни, нали? С времето обаче, повечето ги забравят. Партитата за рожденните дни се превръщат купони, в които цел номер едно е алкохола. Да, разбира се, в тинейджърския период, в който навлизаш в новия вид приключения, напълно достатъчно забавно става да се напиеш, защото досега не си се чувствал така енергичен, опиянен, всичко ти се струва весело, я се забиеш с някой и хоп - една целувка те насища за цялата вечер.
     Но и тези дни отминават. Когато олегнем като хора и държим повече на алкохол, той вече само ни отпуска, не ни изпраща на луната повече. Забиването на гаджета вече е обвързано само с допълнителни проблеми, не всяка песен те кара да избухваш. Какво следва тогава? Какво трябва ДА правим и какво да НЕ правим, когато организираме парти п ослучай рожденния си ден, след като вече сме попаднали в двадесетте?

    На първо място, помнете ясно какви условия поставяте вие самите. Те ще ви напомнят какви очаквания ще има от партито ви. Напоследък става модерно а и много по-практично вместо подарък, да се събират пари. Ако вие също ще изберете този вариант за вашето парти, бъдете абсолютно наясно с това, че ако очаквате прилична сума между 10 и 20 лева от човек, то срещу този "подарък" все пак човека трябва да получи и подобно посрещане. ЗАПОМНЕТЕ! Този варянт на подарък не е с цел да напечелите пари по възможно най-пестеливия за вас начин! На рожден ден човек подарява подарък на рожденника, който в замяна почерпва в знак на благодарност госта, който го е уважил. В повечето случаи домакина би трябвало да вложи ПОВЕЧЕ средства от тези, които ще получи. Защото е рожденник. Защото празнува за здраве. А
    Не всеки рожденник има средства за да отпразнува рожденния си ден, разбира се, затова ако и вие искате да съберете любимите си хора и да се забавлявате във ваша чест, то за вас най-добрия вариант би бил "не носете подаръца, а само нещо за хапване и пиене по ваш вкус". По този начин ще предупредите гостите си, че когато ви посетят, няма да намерят кой знае какво, поради причини, затова ако имат по-специални очаквания, да се подготвят предварително.

Нека дам няколко примера за ЗЛЕ организирани партита.

       1. Парти в домашна обстановка, на което в 2 часа през нощта рожденника иска да се ходи на дискотека. 
Коментар: Повече от определението "зле". Щом каниш хора в апартамент, значи, че най-подходящо си преценил, че ще е така. Щом си преценил така, с какъв акъл за бога ще изоставиш гостите си и ще изчезнеш на дискотека? И то през нощта, когато очевидно за да дойдат с теб гостите ти, трябва да платят за такси, да платят после и за вход, да платят и евентуално за нещо за пиене. Или като домакин възнамерявате да поемете тези разходи за всички от поканените? Само за част от тях? Значи, каните 30 човека, обаче само за 3ма-4ма бихте платили. Ама и от другите 26 ще очаквате подарък/пари, нали?
     2. Посрещане като в режим. След като пристигнах на едно парти само 1 час след обявеното начало, успях да намеря само една филия с маргарин, два пакета солети, които просто бяха метнати на плота и на масата, дори не бяха разпределени в чаши. По едно време добре, че се появи чипс, иначе даже нямаше да си изцапам пръстите. Не знам, дали е имало още алкохол преди да дойда, но беше останало само бира и 1/2 шише водка, което изрично ми беше казано да оставя обратно. . Ако ще се поканят 63-ма човека с предварителна уговорка, че ще се събират пари, а да се посрещнат с такава подготовка е недопустимо, дори и това да са ти приятели, които принципно биха дошли дори и да ги посрещнеш с чаша вода. Дори нямаше торта...
       3. Предоставена храна в изобилие - 10 вида фъстъци, 5 вида солети, на свобода алкохол и безалкохолно и други съставки за коктейли, постоянно заредени топли пуканки, безалкохолно и сокове се появяваха постоянно... и в същото време хора, непознаващи се помежду си седят, ядат и седят. Буквално - никаква комуникация. Разбира се, често се случва това явление, когато се съберат хора от различни компании с различни интереси. Но нормално ли е, да видиш, че имаш гост, който не познава никого наоколо (освен двама човека, с които да кажем, че не желае да комуникира) и да не опиташ да го запознаеш с някой, който знаеш, че има общи интереси с този гост? Или по-скоро трябва да кажа, че домакина на това парти не забеляза, че не правих нищо. 
      4. Организираш парти в заведение. Събрал си хора от 3-4 групи, които помежду си не се познават или бегло се познават от предишен твой рожден ден. Поканил си и бившата/бившият, който 2/3 от гостите ти открито ненавиждат и повреме на "партито" ти си на бара и поръчваш пиене, а в другата 1/2 от времето си сред гостите си, флиртувайки с безочливото бивше гадже, което гостите ти едва търпят заради теб. На всичкото отгоре не поемаш никакви мерки, когато екс-ът ти обижда и си прави гавра с някои от хората.
     5. Обявявате, че ще празнувате рожденния си ден по-късно от реалната ви дата, но парти така и не правите в последствие. Сериозно - ако няма да имате време или средства, по-добре не хабете времето на приятелите си да им подмятате празни приказки.

Като цяло критиката ми е насочена главно в липсата на подготовка по неща за правене. Хората серезпределят по 2ма по 3ма и си говорят предимно за свои си неща, няма никаква комуникация помежду непознаващите се хора. Щом няма специална програма, която разбирам, не всеки е длъжен да приготвя, то поне се очаква, че ще има малко по-голяма заинтересованост от това каква музика се чува(или както беше в началотото - не се чува). Аз съм почти винаги човека, който прекара 2 часа само пред лаптопа за да запали двигателите на партито и да се раздвижат хората. Не че ме бърка, защото изпитвам гордост като знам, че хората се кефят благодарение на моя избор, но принципно това е работа на домакина...

А сега малко съвети и идеи за добра организация:

      1. Както вече казах, според условията на купона ви, подгответе го така, че да отговаря на очакванията. Нека има няколко вида алкохол, както и задължително безалкохолно! Не висчки пият, затова нека има различни видове сок, газирано, възможност за приготвяне на фреш. Дори и да не можете да подсигурите достатъчно количество засищаща храна, нека тогава поне има неща като солети, фъстъци, пуканки, някакви соленки както и сладичко - мини вафлички, бисквити. Най-евтиния вариант "Траяна" струва 1.40лв, а има бая бисквити. Надали ще се изядат повече от 3 кутии, колкото и хора да сте поканили за домашното си парти. Соленки ще намерите на изгодни цени във всяко от онези магазинчета, специализирани за сладки и соленки. Най-евтините варианти на кашкавалени соленки с кимьон няма да ви костват повече от 5-6 лева. 
      2. Ако имате повече време, а не чак толкова средства, вземете картофи и направете най-различни вариации на хапки. Полу-варени, полу-пържени с подправки са страхотна идея за хапка с клечка. От 3 килограма ще направите 4-5 плата с такива хапки.
      3. Разровете се за други идеи из интернет под ключово име "парти хапки". Ако ви се занимава, може да направите даже и суши, тъй като домашно приготвено излиза невероятно евтино, а засища доста добре, благодарение на ориза. За още по-забавен резултат от присъствието на суши в кухнята ви - организирайте мини състезание за правене на суши. 
      4. Освен забавни игри около храната, включете и малко мисловни игри сред организацията. Нещо, свързано с търсене, с мислене или наблюдателност. Разделете гостите си по отбори, като да смесите хората от различните групи, непознаващи се помежду си, да работят заедно по задачата ви с обща цел. Това е хубаво да присъства в началото, за да сдуши компанията и да затопли отношенията. 
     5. Нека има музика, още по-добре ако предварително е подготвена с яки нови и стари хитове, които просто те вдигат на крака, неустоимо викайки да се разкършиш. Ако партито не върви, хората отново са се разцепили на по 2ма-3ма, вие като домакини трябва да поемете контрол над музиката и да отделите малко от присъствието ви само за лаптопа, за да загреете нещата. Ако не ви се отдава избира на музика по принцип, направете си труда да говорите предварително с човек, който сте сигурни, че ще задвижи краката на всеки купон. Нека не се налага този човек да се чувства като последната сламка на купона ви.
    6. Когато забележите, че силите на гостите ви си отиват и музиката, без значение колко е хубава и танцувална, просто вече не изкушава никого - имайте подготвено някакво слабо-активно занимание, свързано повече с говорене и мислене, отколкото с движение. Имайте поне идеи за такива, а не се измъквайте в някоя от необитаваните стаи на апартамента. Гостите са дошли заради вас, а не защото няма къде да спят.
     7. Това със сигурност не е задължително, но всеки себеуважаващ се и имащ се за добър домакин би го предвидил - някакъв вид закуска. Може да е домашна баница, домашно-приготвен ориз, мюсли, кебапчета... каквото и да е! Изтощените хора, в това число и тези, които ги гони пиянски глад, няма да имат претенции! Стига да става за ядене и да им е позволено да го ядат. Наистина, ако се подсигурите, дори и само един човек да остане да нощува след купона, този човек винаги ще помни как сте го нахранили в зорите.
    8. За бога, не забравяйте тортата... Купонът за рожденния ден губи чара си без торта.

   Всичко това е чисто и просто само съвет от мен, не е какъвто и да е било шаблон или критерии за добро парти, а само малка част от това, да бъдете добър домакин и да покажете уважение към онези от поканените, които ще ви удостоят с честта да присъстват на празника ви. Ако споделяте същите възгледи, чувствайте се свободни да разпространявате тази публикация.
п.с. Описаните случки са от най-различни партита на които съм била, не конкретизирам само едно такова.

За бебетата и хейтърите

Ей,човеци,

Защо ви има вас, всички онези, които не харесват децата? Какво са ви направили малките форми на човеци, освен да ви карат да им завиждате?

Напоследък ставам свидетелка на много мемета и картинки в интернет, подиграващи се на това, как изглеждат малките на повечето животни, колко са сладки и красиви и прочие, и колко грозни и уродски са малките на човека. Нека ви покажа за какво точно говоря:

О, да, така представени, човешкото бебе изглежда потресаващо грозно и отвратително същество и невнимателните интернет сърфисти ще забележат само изтъкнатото твърдение. Всички биха отговорили безмълвно "Уф, то верно, са много грозни".
Но нека ви разкрия една истина. Вие, хейтъри такива, няма как да спечелите чрез този аргумент. Защо ли? Сега ще ви покажа:

бебе котета

 

бебе пиле

бебе куче

Гнусни са, нали? Да е ясно - всяко едно бебе може да е грозно и уродливо в зависимост кога е направена снимката, в какво емоционално състояние е съществото, дали се бори все още за живота си или вече е укрепнало. Сега някои от вас ще кажат "е да, тези примери бяха грозни, но все пак оставам онези пухкави и сладки малки топки, а човешките бебета си остават грозни". Да ама не. Я сега вижте малко от моите подбрани снимки на бебе човеци:

How fast and logical can you think in a critical situation?

So, this happened to me today and I can't express how it made me feel, because I felt a handful of emotions.
I was at work and there is a guy coming in, saying he needs a 50lv bill and he gives me change of 50. I say ok and carefully count the money, because the guys looks like a gypsy and talks like one (alright, he was a gypsy and I was being prejudicial). The money were 50 indeed, so I just found a bill of 50 and gave it to him, holding on to the money he gave me. So, then, I just blinked and realized he was holding a 10lv bill and he said "But I didn't want change, I want to make only 1 bill out of them, just one 50".

 I was shocked. I was shocked at first because of the first statement "I have just made a mistake". Then, I was shocked again, but for a different reason "Did I really gave him 10lv-bill instead of 50lv-bill?" And then again, I felt stressed because of the thought "Omg! Now I'm not sure if I was thinking about the 50-bill or I really gave him such!" Confused, my thoughts were running really fast.
"Am I judging him just because he is a gypsy? Am I trying to defend my mistake,  thinking of the possibility that since he's a gypsy, he's trying to trick me? Am I so stupid to really give him 10lv-bill instead of 50? Am I so stupid to fall victim to this eventual trick?
- I gave you a 50! - I said.
He acted surprised, looking at the 10 in his hand.
- You just gave me this? - saying in a call, confused voice.
- No, no! I just gave you 50! - I looked at my co-workers, which were 3 of them. - Does anyone knows what kind of bills we had here? I need to know did we had any 10s in here?
My co-workers were confused, neither of them could be sure what kind were the bills, neither did I. But I made one of my co-workers to squeeze to the change of 50 he gave me and she advised me to check in the document we write the balance, and it clearly showed that I have given 50 after all.
He started showing his pockets in order to prove he doesn't have any other money on him, but I already started to get angry. Angry that he is actually trying to cheat and make me give him a 50 one more time. Secondly started to get angry that for a second I doubted myself and my own concentration. I was so pissed of his cheap prank. BUT! At the very same second I was also afraid that maybe, because of some slight chance, the balance-document wasn't up to date and maybe I'm wrong after all. Yes, I was stressed that maybe I can be wrong after all and believe me, If you are talking to 3-times-bigger-than-you-gypsy-guy saying he is lying to you, you will be a little afraid of him too. So, I was now really carefully investigating how he will act when I say "No, you are lying!". I clearly knew, that this is a critical moment of my "fight". All depended on this moment - bluffing (even if just a little) that I'm absolutely sure that I gave him the 50. I had to look and sound and act as 120% sure I'm right. But you know what guys? I was still not 100% sure in that. But his acting now would tell me the answer. Just imagine yourself giving a change of 50 in a shop and they give you just 10 back and saying you lie. Would you look calm, not shouting and cursing? No. Well, he kind of did. And then I made my final conclusion I am indeed right and I was ready to beat him up if he doesn't disappear of my store! I think he felt my deadly aura and gave up on this prank. Maybe just because it was 4 of us, or maybe just because I am certainly not the type of person you can trick.

And in the end I realized how lucky was really I. How lucky that the balance at that moment was a small number and counting it wasn't waking longer than 10 seconds. Believe me, sometimes counting may take up to 10 min. In the state I was, I doubt I could count right, influenced by that. Also, I was lucky my co-workers were all there. Even if not saying much, they made me feel the power of authority, the power of a dominant creature. They were my pack, I was the alpha and I was lucky to feel this way, because it gave me confidence and I felt as I'm not alone in my decision, in my statement.

So, in the end I felt shock, distress, fear, doubt, anger, relief and gladness in the short time of 1 minute. Maybe it didn't take even that long. Thank you, God, thank you, my co-workers, thank ME, for that I'm always on the alert, even just unconsciously. Thank ME, that I keep one on mind in everything I do, even If I don't realize I'm paying any attention at the things I do.