В които си тъжен. В които си изправен пред същото предизвикателство като от миналото, на което си се провалял и никога не си успявал да спечелиш. Изправяш се отново пред него и осъзнаваш колко силно те е страх от провала, колко нещастен си от това, че нещата ще се повторят за пореден път и въпреки, че резултата ще е същия, ти въпреки всичко си заставен да се мъчиш и да се пържив в собствен сос...
Тъжен си, защото щастието бяга редом с вятъра, като хвърчило, което никога не е разтворено, живо в ръцете ти, а само - когато го гледаш как лети там високо. Тъжен, защото осъзнаваш, че се превръщаш в жалък страхливец, губещ борбеността си, нежелаещ да опита, както е опитва преди - втурнат с главата напред.
Тъжен, защото съдбата го довежда до хората, от които вътрешно е имал нужда и за които би могъл (и би си заслужавало!) да се раздаде изцяло, довежда те до тях и ти се изсмива в лицето най-долно, когато си кажеш "Хей... този човек е прекрасен!..."
Тъжен си, защото губиш желание хората да чуят твоята история..за дето тя се повтаря за пореден път и не можеш да им обясниш, защо този път е тъй различно...
Няма коментари:
Публикуване на коментар